Когато детето отказва да яде: спокоен план за родители

Защо детето изведнъж отказва храна

След първата година растежът естествено се забавя, а с него и апетитът. Точно тогава идва и подозрителността към новото: от година и половина до три години много деца минават през фаза, в която непознатата храна се посреща със стиснати устни. Това не е каприз срещу вас, а нормален етап от развитието, който отминава. Детето, което вчера обожаваше тиквичките, а днес ги бута, не е болно и не е разглезено. То просто расте.

Разделете задълженията на масата

Най-спокойното правило, което познаваме, е и най-простото: вие решавате какво, кога и къде се яде, а детето решава дали и колко. Вашата работа свършва, когато пълноценната храна е на масата в редовно време. Оттам нататък доверете се на детето. Никое здраво дете не се оставя гладно доброволно. Преследването с лъжичка из хола дава обратен резултат: превръща яденето в игра на гоненица, в която храната винаги губи.

Новата храна иска време и още време

Едно ново ястие често има нужда от десет и повече срещи, преди да бъде прието. Отказът на третия опит не значи „не обичам“, а „още не познавам“. Слагайте по малко от новото до нещо познато и обичано, без коментар и без очакване. Един ден, съвсем между другото, ръчичката ще посегне сама.

Направете храната лесна за харесване

Малките форми вършат чудеса: това, което в голяма чиния изглежда като задача, в мини размер минава за игра. Опитайте кюфтенца от леща и моркови, мини пици с доматено пюре и кашкавал, зеленчукови мъфини с тиквички или снежни топки от картофено пюре. Дипът също е съюзник: зеленчукът, който „скучае“ сам, изчезва бързо с авокадо дип. И канете детето в кухнята: който е бъркал тестото, много по-охотно опитва резултата.

Скритите зеленчуци: да или не

И двете. Няма нищо лошо спанакът да се шмугне в палачинки с крема сирене, а тиквата в цветна паста с авокадо: детето получава полезното още днес. Но в същото време слагайте зеленчука и открито на масата, в истинския му вид. Дългосрочната цел не е зеленчукът да бъде скрит, а да стане познат.

Какво е добре да избягвате

Пазарлъците от рода на „три лъжички и ставаш от масата“ учат детето, че яденето е задача, а не удоволствие. Десертът като награда пък казва, че полезната храна е наказанието по пътя към сладкото. Екранът на масата краде вниманието, с което детето усеща собствения си глад и ситост. И най-подценяваното: постоянното похапване между храненията. Дете, което е гризало нещо цял следобед, няма как да огладнее за вечеря, а гладът си остава най-добрият готвач.

Кога да поговорите с педиатър

Ако детето е енергично, играе и следва своята крива на растеж, дишайте спокойно. Фазата ще отмине. Разговор с лекар заслужават упоритото отслабване или спирането на растежа, менюто, свито до по-малко от десетина приемани храни, отказът от цели хранителни групи за дълъг период и затрудненото дъвчене или преглъщане.

Спокойната маса се гради бавно и с много повторения, точно както и доверието. Подредете сцената, предложете вкусна храна и оставете детето да свърши своята част. То умее повече, отколкото подозираме.